Европейско изследване сред 4500 младежи в 5 страни: България, Англия, Италия, Норвегия и Кипър показа, че насилието и контролиращото поведение присъстват в половината връзки на подрастващите на възраст между 14 и 17 години в Европа.
Според британски експерти, цитирани от в. „Гардиън“, тези резултати са ясно послание, че е крайно време сексуалното образование и здравословните взаимоотношения да станат задължителна част от учебното съдържание, а учителите и другите професионалисти, които работят с деца, да бъдат по-добре подготвени да посрещнат техните нужди и да ги консултират как да се справят в проблемни ситуации, както онлайн, така и във физическия свят.
Според проучването на Националния център по безопасен Интернет към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, който проведе изследването в България, почти половината от тийнейджърите (45%), предимно момичета, са били обект на онлайн тормоз от страна на партньора. Това включва получаване на обиди и заплахи по телефона, публикуване на унизителни съобщения, които другите могат да видят, контролиране и следене през социални мрежи и приложения. В половината от случаите това е имало негативно въздействие. Не са малко обаче и младите хора, които приемат такова отношения за позитивно, показващо интерес и загриженост от страна на партньора. По отношение на онлайн насилието Мария на 17 години има категорична позиция: „Ако ме обижда пред мен – може би ще ми стане неприятно, но ако ме обижда пред толкова много хора в Интернет пространството, когато даже майка ми може да попадне случайно дори на това, или баща ми, макар, че нямат Фейсбук – ще стане доста по-неприятно.“
Изпращането на сексуални снимки, известно като секстинг, е друг аспект на интимните връзки, който потенциално може да доведе до насилие. В България 28% от младежите са изпращали сексуални съобщения и 35% са получавали, като няма значими разлики между момичетата и момчетата. Изпращането на такива снимки е водено от желанието на младия човек да бъде възприеман като секси и атрактивен от другия пол и само по себе си не е свързано с негативни последствия. Но в 1 от 10 случая тези снимки се споделят с други хора извън връзката или се публикуват онлайн и това вече води до неприятни последствия, особено за момичетата.
Според Краси на 17 години споделянето на такива снимки „би било пагубно“, докато за момчетата това е „по-скоро като хвалба“. Макар че онлайн тормозът е сравнително нов феномен, той е най-разпространената форма на насилие в младежките връзки, като в България е значително по-разпространено, отколкото в Англия и Норвегия. В тази връзка Соня на 17 години споделя „Мисля, че се е случвало на доста мои приятелки да пращат [голи снимки] и след това той да ги прати на някой друг. Но той ги е пращал евентуално на някои свой приятел, не ги е разпространявал. Момчетата са доста долни като цяло, повече от момичетата, според мен.“
Онлайн тормозът рядко е изолирана проява. Почти винаги той е свързан и с емоционално, физическо, а понякога и сексуално насилие. Например коментари и харесвания в социалните мрежи водят до конфликти между партньорите в реалния живот, включително и до скандали, обиди и удари. В България 38% от младежите споделят, че партньорът им ги е обиждал, заплашвал или е критикувал семейството им, начина, по който се обличат, външния им вид. Михаил на 18 разказва „Тя примерно ме обиждаше пред нейните приятели, отричаше, че ходим и такива неща…коментар под снимка във Фейсбук „ужасен си на тази снимка” … Не знам дали това е искреност, висша проява на искреност или обида – не знам.“ Обект на физическо насилие като удряне, блъскане, побой са били 13 % от младежите в изследването. Много често тези инциденти се случват след употреба на алкохол и са съпроводени с някаква провокация, на която партньорът отговаря с насилие. „Но беше тъпо да я бия, въпреки че не се брои, ако си пиян… Така или иначе, тя не се чувстваше зле, защото го направи напук [отказа да танцува с мен]“, казва Петър на 19 години.
Данните за сексуално насилие са особено тревожни и сочат, че 23% от младежите са преживявали натиск или физическа принуда за сексуални действия във взаимоотношенията им. Момичетата споделят, че има натиск върху тях да започнат да водят сексуален живот. От друга страна, когато го направят, много често момчетата ги приемат за „леки“. Милена на 17 споделя наблюденията си: „Щом знае, че е правила секс с предишния си приятел, и си мисли, че може после лесно и той да получи това“. И в петте страни натискът върху момичетата да правят секс е толкова голям, че повечето го възприемат за нещо нормално до степен, че не разпознават къде е границата между взаимното желание и изнасилването.
Особеност на резултатите в България е, че насилието засяга почти по-равно момичета и момчета. Това се отнася дори за формите на насилие, които традиционно се свързват с мъже извършители като сексуално насилие. Макар че всички форми на насилие имат по-негативно въздействие върху момичетата, отколкото върху момчетата, резултатите подчертават нуждата от мерки и послания, които да се подходящи и за момчета.
В България, както и в Кипър и Италия, младежите докладват по-рядко емоционално, физическо и сексуално насилие отколкото в Норвегия и Англия. Едно възможно обяснение е малката степен, в която насилието между партньори се разпознава като проблем в по-традиционните общества. На кръгла маса, проведена през 2013 г. по тази тема стана ясно, че в България липсват политики и систематични практики за работа в тази област. Макар че много училища, местни комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и неправителствени организации засягат темата за насилието в интернет и в реалния живот, специфичните прояви на насилие в интимните връзки в повечето случаи не се обхващат от тези програми. Бариера за това е и липсата на данни, специализирани обучения и ресурси, които да подпомагат работата с младежи на тази тема.
Допълнителен рисков фактор са нагласите на самите младежи. В България в сравнение с другите страни най-голям процент момичета (14%) и момчета (41%) подкрепят твърдения като „Понякога е приемливо мъжът да удари жената, ако тя му е изневерила“, и „Жените подвеждат мъжете сексуално, а после се оплакват от вниманието, което получават“. Младежите, които подкрепят тези твърдения, са по-склонни да упражняват насилие над партньорите си, но и да станат жертви на такова насилие. Тъй като го смятат за нормално, те са и по-малко склонни да потърсят помощ и да докладват за такива случаи.
Друг рисков фактор е употребата на порнографско съдържание. Макар че не може да се говори за причинно-следствена връзка, редовното гледане на порнографско съдържание при момчетата е свързано с по-голяма вероятност да упражнят сексуално насилие върху партньора си. В България 44% от момчетата и 8% от момичетата споделят, че гледат порно редовно.
Голяма част от младежите споделят, че не се обръщат за помощ , когато имат проблем във връзката. Например, ако партньорът им е споделил снимката с други хора или я е качил в интернет, 51% не казват на никого, 40% се обръщат към приятелите си. Само 6% се обръщат към възрастни като родители, учители и други професионалисти. Тези наблюдения предполагат, че мерките за намаляване на насилието трябва да са насочени към повишаване на информираността на младежите, включително и за възможностите за справяне, без да се разчита единствено на помощ от експерти.
По тази причина беше разработено специално мобилно приложение, което младежите могат да инсталират и да използват, за да оценят връзката си и своето отношение към другия. Приложението включва още съвети за подобряване на връзката, история-игра, кратка информация за проявите на насилие, както и информация за специализираните услуги. То е разработено съвместно с младежи от петте държави и може да се свали от Google Play: STIRitup. Приложението и сайта е достъпно на 5 езика, включително и на български.
Информация за проекта:
В рамките на проекта “Отношенията в тийнейджърска възраст: взаимосвързаност между онлайн и офлайн рискове и прояви”, координиран от Университета в Бристол – Великобритания, Фондация ПИК, съвместно с партньори от Университета на Централен Ланкашир (University of Central Lancashire), Европейския център за изследвания и инициативи (European centre of studies and initiatives – Italy), Норвежкия център за изучаване на насилието и травматичния стрес (Norwegian center of violence and traumatic Stress Studies) и Средиземноморския институт по джендър изследвания (Mediterranean Institute of Gender Studies – Cyprus) изследваха ситуацията в своите държави и на европейско ниво с цел създаване на практики и развиване на политики, които се борят с проблема с насилието във връзките ефективно и ефикасно. Изследването използва смесена методология, включваща проучване на политиките и практиките чрез провеждане на консултации с експерти, провеждане на анкета по метода на самостоятелното попълване сред 970 младежи в три града в страната: София, Пловдив и Варна и провеждане на 20 интервюта с младежи в София. В България партньори по проекта са Националният център по безопасен Интернет към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Центърът поддържа гореща линия за докладване на сигнали за незаконно и вредно поведение и съдържание онлайн и чат линия с консултанти на сайта www.safenet.bg, както и консултативна телефонна линия 124 123, на която подготвени психолози консултират деца и младежи за справяне в трудни ситуации във виртуалното пространство. За повече информация относно изследването се свържете с Луиза Шахбазян ([email protected]) или с координатора на проекта Кристин Бартър от Университета в Бристол ([email protected]).
