Гореща линия – България
Първото тримесечие на 2025 г. беляза стратегическа промяна във фокуса на Горещата линия – България. Основната ни цел беше да увеличим дела на сигналите, класифицирани като „потвърдено незаконно съдържание“ сред всички записи, подадени в системата ICCAM.
Това усилие доведе до измерим напредък. Докато общият брой на въведените записи през първото тримесечие нарасна с умерени 10% спрямо предходното, броят на потвърдените случаи на материали със сексуално насилие над деца (CSAM) се увеличи значително – с 32% в сравнение с последното тримесечие на 2024 г. Този ръст отразява подобрените ни процедури за разпознаване и класификация на съдържанието.
Потвърденото CSAM съдържание, докладвано през този период, беше хоствано в разнообразен кръг от държави, включително: Нидерландия, Румъния, САЩ, Швеция, Люксембург, Виетнам, Панама, Малайзия, Обединеното кралство, Украйна, Литва, Германия, Иран, Словакия, Финландия, Хонконг, Руската федерация, Исландия и Япония.
Успоредно с това получихме рекорден брой сигнали чрез ICCAM – над 40 000 – относно съдържание, хоствано в България. Тези сигнали идват от широк спектър страни, водени от Обединеното кралство, Нидерландия, Финландия, Германия и Ирландия, следвани от Колумбия, Полша, Австралия, Франция, Мексико, Швеция, Белгия, Португалия, Австрия, Литва, Аржентина, Камбоджа и Япония.
Тенденции
В края на март 2025 г. наблюдавахме потенциален спад в обема на CSAM съдържание, хоствано в Нидерландия. Тази тенденция съвпада с неотдавнашното въвеждане на по-строго законодателство в страната, което предвижда сериозни финансови санкции за доставчици, които не премахват навреме незаконно съдържание.
Особено позитивно развитие беше наблюдавано през април 2025 г., когато съдържание от категория CSAM, хоствано в Украйна и докладвано чрез ICCAM, беше премахнато в рамките на по-малко от два часа след подаването на сигнала. Тази рядка, но показателна реакция подчертава важността на бързите действия и ефективното международно сътрудничество.
Консултативна линия 124 123 – България
През първото тримесечие на 2025 г. Консултативната линия 124 123 продължи да изпълнява своята роля като достъпен и разпознаваем канал за подкрепа на деца и родители при онлайн рискове и проблеми. Данните за периода показват, че потребителите търсят линията все по-целенасочено, като най-честите случаи са свързани с проблеми в социални мрежи. След тях се нареждат случаите, свързани с комуникация чрез телефонен номер, а на трето място – случаите, възникнали във видеоигри.
Предпочитаният канал за контакт с екипа остава телефонния номер 124 123, следван от онлайн чата. От началото на годината най-често на линията се обаждат родители, следвани от тийнейджъри. През първото тримесечие на 2025 г. учителите са подали почти толкова сигнали, колкото през цялата 2024 г., което ги нарежда на трето място сред всички групи, търсещи контакт с линията. Жените са значително по-активни в търсенето на подкрепа – през първото тримесечие почти два пъти повече жени, отколкото мъже, са се свързали с линията.
Най-голям брой сигнали са свързани превенция на рисково поведение онлайн и как родителите да развиват дигитално медийната грамотност у децата си, следвани от злоупотреба с лични данни и онлайн тормоз. Веднага след тях по честота се нареждат сигналите за сексуално изнудване, порнографско и вредно онлайн съдържание, включително такова с агресивен, заплашителен или неподходящ характер.
Нова тенденция сред деца и тийнейджъри в TikTok
През последните месеци се наблюдава тревожна тенденция сред деца и младежи в TikTok: създават се профили, в които се публикуват снимки на съученици без тяхното знание или съгласие. Най-често изображенията са заснети тайно в училище или на обществени места, след което се обработват дигитално и се съединяват в колажи, които представят две деца като „двойка“. Под публикациите се добавят коментари от типа „много си отиват“ или „трябва да са заедно“, което допълнително засилва интереса и разпространението.
Въпреки че за част от потребителите това изглежда като безобидна шега и забавление, за децата, които са обект на тези постове, последствията не са приятни – чувство за срам, притеснение, подигравки от връстници и нарушено усещане за лични граници. Подобен тип съдържание може да се превърне в форма на онлайн тормоз и да се отрази негативно върху психичното здраве и самочувствието на засегнатите деца и младежи.
Необходим е по-силен ангажимент от страна на образователните институции, семействата и дигиталните платформи, както и с децата да се водят открити разговори за границите на уважителното и отговорно поведение в дигиталната среда.
