Този сайт използва "бисквитки" за да подобри предлаганите услуги.

LIL 7864 CopyИзследването „Децата на България онлайн“  на Центъра за безопасен интернет беше във фокуса на конференция, организирана съвместно с УНИЦЕФ-България и Държавната агенция за закрила на детето на 14 декември в София. Експертът от централата на УНИЦЕФ Клара Сомърин представи и глобалния доклад на организацията за състоянието на децата в света през 2017 г., в който са включени данните от българското изследване.

Всяко трето дете има публичен профил в социална мрежа, а всяко пето се е срещало на живо с някого, с когото се е запознало онлайн. Това са някои от тревожните данни от изследването на Центъра за безопасен интернет, който е представител в България на международната изследователска мрежа „Децата на света онлайн“.  

 

Тези и други данни от изследването бяха представени чрез артистичен пърформанс от Симона Вълева и Генчо Николов, членове на rsz lil 7543 copyМладежкия панел към Центъра за безопасен интернет. В специална презентация Емануил Георгиев, експерт от Центъра, представи препоръки към държавните институции, образователната система и родителите за превенция на основните рискове в интернет  с фокус върху сексуалната злоупотреба с деца, базирани на резултатите от изследването. Беше препоръчано да се въведе ранно обучение за дигитално-медийна грамотност (след като децата влизат за пръв път в интернет средно на 7 г.), да се обърне специално внимание на децата на възраст 12-14 г. като най-рискова група (цели 40% от тях имат публични профили в социални мрежи) и да има повече програми за обучение, извършвано от връстници (36% от децата търсят връстниците си за помощ при онлайн проблем). Беше подчертано, че интернет е и социална среда и е нужен интердисциплинарен подход, а да не се ограничава обучението на децата само до развитие на технически умения или само в часовете по информационни технологии.

Беше препоръчано да има повече програми за подкрепа на родителите (само 30% от тях помагат на децата при проблеми в интернет ), а също и родителите да окуражават ученето и да правят обши неща с децата си онлайн (което правят едва 36% от родителите). Бе подчертана важността на ангажирането на бащите (към които при проблем се обръщат едва 23% от децата) чрез кампании и обучителни програми.

Беше изтъкнато, че е важно децата не да бъдат ограничавани (посочвайки, че готвената за транспониране през 2018 г. европейска регулация за минимална възраст 16 години за родителско съгласие за регистрация на децата в социалните мрежи само задълбочава проблема, при положение, че и сега 73% от деца на възраст 9-11 г. имат профили в социалните мрежи с фалшива възраст), а следва да бъдат подготвени как да се предпазват сами от рисковете в дигиталния свят. 

rsz photos sowcКато пример за обучение на децата за предизвикателствата на онлайн средата бе посочена обучителната програма „Киберскаут“ на Центъра за безопасен интернет и Теленор България, която бе класиране сред 10-те най-добри проекта от Европейската мрежа за превенция на престъпността и беше представена в Талин, Естония на 14 декември в рамките на конференция за най-добри практики в ЕС. Обучителната програма бе представена от Ема Кичева, директор „Комуникации и устойчивост“ на Теленор България и Емануил Георгиев. Бе посочено, че програмата подготвя децата за обучители на връстници, като използва модерни интерактивни методи за активно включване на обучаващите се в образователния процес, като за трите години от съществуването й са обучени над 500 петокласника. Също така бе изтъкнато, че децата продължват да са активни и след приключване на двудневното обучение, като разпределяйки се по киберскаутски отряди, сами организират и провеждат дейности за информиране на връстници за рисковете онлайн и начините за справяне с тях. По този начин за три години знанието е достигнало до други 5000 деца из цялата страна.