Този сайт използва "бисквитки" за да подобри предлаганите услуги.

child on internetБългария се готви за промени в Закона за защита на личните данни, за да отговори на гласувания преди 2 години от Европарламента Общ регламент за защита на личните данни. В тази връзка Комисията за защита на личните данни публикува проект за промени и обяви обществено обсъждане до 30 май.

Един от текстовете в проекта гласи, че за деца под 14 години ще трябва да се изисква изрично родителско съгласие за ползване на онлайн услуги с регистрация при положение, че всяка държава има право на избор на ограничителна възраст от 13 до 16 години. В момента най-ползваните от деца социални мрежи изискват навършени 13 години, за да може потребител да си създаде профил.

В тази връзка Центърът за безопасен интернет изпрати следното официално становище срещу евентуална промяна на минималната възраст:

„Уважаеми госпожи и господа,
По повод на чл.25в от проекта за ЗИД на ЗЗЛД искаме да Ви обърнем внимание за следното:

Националния център за безопасен интернет, който от 2005 г. се занимава със защита на децата и непълнолетните в интернет, включително и в сътрудничество с ГДБОП с посегателства срещу тях през компютърни системи, има натрупан огромен опит и знания за рисковете за деца онлайн.

1. Както българският, така и другите центрове от европейската ни мрежа Insafe, приемат с безпокойство намеренията да се промени минималната възраст за ползване на услуги на информационното общество без съгласие на родител в посока на повишаване спрямо стандартната възраст от 13 години, която е приета от най-големите онлайн платформи и социални мрежи, които масово се ползват от деца и под тази възраст с фалшиво подаване на година на раждане. Национално представителното ни изследване от края на 2016 г. показа, че към 12-годишна възраст 73% от децата в България са в социалните мрежи. Това става с избор на фалшива възраст, в много случаи над 18 години, което автоматично ги лишава от някои съществени защити, с които се ползват профилите под 18 години във фейсбук и други социални мрежи. Определянето на възраст 14 години на практика ще засили тази тенденция.

2. Целта на GDPR е да се минимизира събирането на лични данни от европейските граждани и особено - от непълнолетните. На практика приемането на възраст, различна от 13-годишната, която големите социални мрежи ползват заради законовата уредба в САЩ в COPPA, ще доведе не до намаляване, а на практика до увеличаване на събирането на лични данни на непълнолетни - за да се определи от каква възраст в дадена държава непълнолетните ще имат право да се регистрират, на практика компаниите ще трябва да установят с голяма доза на достоверност тяхното местонахождение чрез събиране на мрежови и трафични данни.

3. Не на последно място, нашият опит и опитът на цялата мрежа от 30 европейски центъра за безопасен интернет показва, че не ограниченията повишават защитата на децата в онлайн среда, а тяхното обучение в дигитално-медийна грамотност от най-ранна възраст. Повишаването на възрастта на практика ще доведе до закъсняване в придобиването на необходимите умения.

4. Голяма част от учителите в България ползват онлайн платформи и социални мрежи за общуване и поставяне на учебни задачи на своите ученици. Отказът на един родител да даде съгласие за своето дете ще постави учителя в нерешима ситуация - дали да игнорира и изолира това дете от онлайн-дейностите на класа, или изцяло да лиши класа от възможността за ползване на онлайн средства за учебна работа.

Надяваме се, че нашите аргументи, подплатени с многогодишен негативен и позитивен опит, ще Ви дадат основание да преосмислите текста на чл.25в и да промените в него минималната възраст от 14 на 13 години.“