Фейсбук готви промени в механизма за контрол на достъпа до публикациите, снимките и личните данни на потребителите. Основното нововъведение е позиционирането на настройките на поверителност до самото съдържание, а не в под-менюта, както беше до сега. Промените са в две основни направления: какво е видимо на профила и какво се случва с новите публикации. Засилва се и контролът върху споделяната информация от непълнолетни потребители.
Ежедневно потребителите в Мрежата обменят десетки милиони съобщения. Много социолози се питат дали виртуалното общуване учи хората да бъдат по-добри приятели в реалния живот. Според няколко нови изследвания, отговорът е положителен, съобщи в. „Уолстрийт джърнъл“. Ролята на самотник или жертва са нереалистично описание на средностатистическия потребител на Интернет. Точно напротив, изглежда, че онлайн-комуникацията подпомага приятелствата - реални и виртуални, води до по-открити и задълбочени отношения, повишава чувството за принадлежност към общността, разширява мрежата от полезни контакти.
Изследване на университета в Плимут откри, че всеки трети от британските учители в начални и средни училища са били подложени на онлайн-тормоз, съобщи Би Би Си. Жертви на кибер-агресията са по-често жените – 60%.
„Игрите с насилие не създадоха поколение от проблемни деца, както се предвиждаше”, заявява д-р Кристофър Фъргюсън от Международния университет A&M в Тексас в специален брой на изданието на Американската асоциация на психолозите Review of General Psychology, посветен на видео игрите. Като се позовава на последните проучвания, той посочва, че с нарастването на популярността на компютърните игри децата в САЩ и Европа страдат все по-рядко от поведенчески проблеми, по-малко агресивни са и се представят по-добре на стандартните образователни тестове.
Според изследване на британския университет „Англия Ръскин“, извършено сред 490 деца на възраст между 10 и 19 години, 18,4 % от тях са били жертва на онлайн тормоз. Онлайн тормозът е сравнително ново явление и се отнася за изпращането на електронни съобщения и снимки чрез Интернет или мобилен телефон, които целят да обидят, наранят или унижат друг човек.
Развитието на интерактивния интернет, който позволява на всеки да създава и качва съдържание - от коментари до видеоклипове, доведе и до появата на така наречения онлайн тормоз. Понякога започнал като шега, друг път с ясната цел даден човек да бъде обиден или унизен, онлайн тормозът бързо се разраства.
Еврокомисията представи втория си годишен доклад за спазването на "Принципите на Европейския съюз за по-безопасни социални мрежи", подписани преди 2 години от най-големите сайтове-социални мрежи в света. Според доклада социалните мрежи продължават да имат сериозни пропуски в защитата на непълнолетните си потребители. Само две от големите социалните мрежи ограничават по подразбиране достъпа до профили на деца само за „приятели”. Четири от мрежите блокират по подразбиране възможността с детето да се свърже някой извън „приятелите” му. Добрата новина е, че по-голямата част от сайтовете предоставят на непълнолетните си потребители информация за Интернет безопасност, отговарят на сигнали и блокират достъпа на външни търсачки до профилната информация. Тези мерки стават все по-важни с нарастващия брой деца, които се присъединяват към социалните мрежи. По последни данни 77% от 13-16 годишните и 38% от 9-12 годишните, които използват Интернет, са потребители на една или повече социални мрежи.
Фейсбук e част от живота на все повече семейства в България. Според последните статистики потребителите на Фейсбук у нас надхвърлиха 2,1 милиона души. Няколко поколения публикуват клипове, отбелязват снимки и пишат коментари в профилите си.
