Ежедневно потребителите в Мрежата обменят десетки милиони съобщения. Много социолози се питат дали виртуалното общуване учи хората да бъдат по-добри приятели в реалния живот. Според няколко нови изследвания, отговорът е положителен, съобщи в. „Уолстрийт джърнъл“. Ролята на самотник или жертва са нереалистично описание на средностатистическия потребител на Интернет. Точно напротив, изглежда, че онлайн-комуникацията подпомага приятелствата – реални и виртуални, води до по-открити и задълбочени отношения, повишава чувството за принадлежност към общността, разширява мрежата от полезни контакти.
Изследване сред студенти в Ню Йорк е показало предимствата на онлайн-общуването особено за по-срамежливите. Студенти, които изпитват тревожност и дискомфорт при комуникация лице в лице, се чувстват много по-спокойни и приемани от другите в онлайн чат. Във виртуално обстановка тези студенти взимат решения и се проявяват като лидери на групата по-често, a другите ги възприемат като по-общителни и привлекателни.
Емпатията, или способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите, също се наблюдава при писмената онлайн-комуникация, сочи изследване на професор Лари Розен от университета „Домингес Хилс“ в Калифорния. Досега емпатията, смятана за едно то най-важните социални умения, се свързваше само с невербалната комуникация като жестове и мимики. Във Фейсбук емпатията се изразява чрез публикации или коментари, които демонстрират загриженост за чувствата на другите. Пример за това са окуражителни съобщения към приятел, които е споделил, че майка му ще бъде оперирана на следващия ден.
Има ли връзка между виртуалното и реалното съпреживяване? Второ изследване на професор Розен, обхванало 1283 души, сочи, че участниците, които прекарват повече време във Фейсбук, са по-способни да съпреживяват чувствата на приятелите си, както в Интернет, така и в реалния живот.
Разбира се, социалният живот в Mрежата крие своите рискове. Най-разпространеният риск за децата в Интернет е онлайн тормозът, който според различни изследвания засяга до около 20 % от тийнейджърите. Но според представителното общоевропейско проучване от 2010 г. „Децата от ЕС онлайн“, 6% от българските деца между 9 и 16 години, които ползват Интернет, са били подложени на онлайн тормоз. А тормозът на живо е далеч по-разпространен, като 15 на сто от анкетираните деца посочват, че са го изпитвали през последните 12 месеца.
Интернет не е и водещият източник на вредно съдържание. Децата все още виждат повече насилие и открито сексуални материали, докато гледат телевизия, отколкото докато сърфират в Мрежата.
