На 27.01.2018 г. в гр. София се проведе експертна среща на тема „Виртуалният свят и влиянието му върху децата“ с участието на специалисти от различни области – педиатри, клинични и училищни психолози, медицински специалисти и експерти по онлайн безопасността на децата.
Доцент Михаил Околийски – представител на Световната здравна организация, запозна участниците с включването в 11-ата редакция на Международната класификация на болестите (ще се публикува през м. юни 2018) в раздела зависимости на новото понятие „игрово разстройство“. Поставянето на подобна диагноза обаче ще изисква внимателно, целенасочена наблюдение и анализ на фактите в продължение най-малко на 12 месеца. За целта СЗО определя с прецизност основните симптоми, по-важните от които са липса на самоконтрол върху игровата дейност и придаване на приоритет на играта пред другите дейности.
Изтъкната бе необходимостта да се разграничават разстройство и норма (за сравнение – професионалните геймъри). Експерти клиницисти изтъкнаха, че при игровото разстройство става въпрос за модел на поведение на натрапливо търсене на възможност за игра, т.е. тук трябва да се отчита и системата за „възнаграждение“ в мозъка.
Специалисти от Националната информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта посочиха и важността да се установят причините и рисковите фактори за възникване на игровото разстройство в младежка възраст (липса на умения за структуриране на времето; недостатъчно развити социални умения; трудности в изразяването на емоции и т.н.).
Участниците подчертаха риска от погрешна интерпретация от медиите на игровото разстройство и възможността да се внушава, че във всички случаи на по-дълго общуване с виртуалния свят се отнася за болестно състояние, т.е. компютърна или интернет зависимост. Опасността от подобна прибързана интерпретация, особено при децата и юношите, е да не се направи адекватна оценка на причините за възникването на игровото разстройство. Трябва да се подчертае, че използването на компютри и други дигитални устройства и интернет само по себе си не е признак на разстройство. Ако повърхностно се приеме, че „общуването“ с виртуалния свят е причина за състоянието, е налице сериозна опасност да се пропусне поставянето на точна диагноза и най-вече да не се изяснят причините, включително и рисковите фактори, довели до засягане на психичното здраве.
В преобладаващия брой случаи нарушаването на нормалния ритъм на живот поради прекомерна употреба на интернет е компенсаторно поведение, което е сигнал за наличие на емоционално-психологически проблем, който трябва да се диагностицира и лекува. В тази връзка беше отбелязано, че трябва да се обръща внимание не само на това колко време прекарва даден потребител в интернет, но и на това какви са онлайн дейностите, с които той е ангажиран. Важен е начинът, по който потребителят структурира времето си, както и начинът, по който управлява желанието си. Няма научни доказателства, че дигиталните устройства или интернет сами по себе си водят до поведенческо разстройство.
В България е призната специалността „Хигиена на детско-юношеската възраст“. За съжаление тези специалисти стават все по-малобройни. Създадената система за първична здравна грижа за децата, която е поверена на общопрактикуващите лекари, не може да отговори на подобни предизвикателства. Необходимо е освен това да се изработят хигиенни критерии за работата в интернет и особено при използването на игри, както има такива за работа с компютър.
В заключение експертите изтъкнаха необходимостта становището им да се разпространи сред професионалистите, работещи с деца. Особено важно е информацията да достигне до общопрактикуващите лекари и училищните психолози, тъй като често те са първите, които се сблъскват с подобни оплаквания от страна на родителите и трябва да могат да ги насочат към съответен специалист. Беше обсъдена и идеята информацията, която се публикува в здравните сайтове, да бъде акредитирана, но остава открит въпросът от кого и по какъв начин да се случва това.
Пълният текст на становището е наличен тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Експертната среща беше организирана от Българска педиатрична асоциация, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация „Родители“. В нея участваха представители на Световната здравна организация (СЗО), Национален център за безопасен интернет, Национален център по обществено здраве и анализи, Българска асоциация на професионалисти по здравни грижи, УНИЦЕФ България, сп. „Практическа педиатрия“, Сдружение „Фракарита България“, Институт за прогресивно образование, Сдружение деца и юноши и др.
