Ново изследване за ползването на дигитални технологии от децата до 8 години в България показа, че овладяването на четенето и писането ги прави много по-активни потребители на интернет. В същото време обаче това води до съкращаване на времето, което детето прекарва онлайн заедно с родител.
Изследването беше проведено от Центъра за безопасен интернет между ноември 2016 г. и януари 2017 г. като продължение на изследване от 2015 г. за това как децата на или под 8–годишна възраст и техните семейства ползват технологии. И двете изследвания бяха проведени в рамките на общоевропейско изследване, координирано от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
В рамките на второто изследване бяха посетени пет от семействата, които участваха в първия етап на проучването. Основната цел беше да се оцени как са се променили възприятията на различните членове на семействата за периода от година и половина след предишното им интервюиране, какви са разликите в интересите на децата, в уменията и практиките им и какви са разликите в родителската подкрепа при използването на дигитални технологии от децата им.
Резултатът от това изследване беше ценно ново знание, запълващо празнините в съществуващите до този момент научни изследвания, които до голяма степен пренебрегваха темата как най-малките деца се справят в дигиталния свят.
Беше установено, че година и половина след предходното изследване дигиталните технологии не само продължават да играят много важна роля в живота на децата между 7 и 9-годишна възраст, но даже са станали още по-неотменна част от ежедневието им. Децата продължават да ползват дигиталните устройства предимно за забавление (игри, филми и видеоклипове, музика, фотография, социални мрежи), но тези устройства бързо се превръщат в основно средство за ежедневната им комуникация с членовете на семейството и с приятелите им. Откакто са се научили да четат и пишат, децата са станали много по-умели в самостоятелното ползване на търсачките в интернет. Макар и не в много голяма степен, те все пак са започнали да използват дигиталните технологии и за училищни задачи. Преди година и половина обхватът на дейностите и интересите на децата беше по-ограничен и те бяха доволни от всяко устройство, което им позволяваше да преследват тези интереси. Тъй като междувременно са придобили повече умения, те са станали и по-взискателни – вече предпочитат устройства, които имат по-голяма памет, мобилни са и имат тъчскрийн. Затова смартфоните и таблетите са любимите им устройства. Натискът на връстниците им да притежават конкретно устройство и да се занимават с определени дейности също е станал по-силен. За съжаление, колкото по-лесно става за децата да използват самостоятелно дигиталните технологии, толкова по-малко време прекарват те, правейки нещо онлайн заедно с родителите си. Натовареният график на възрастните също е причина децата да прекарват по-голямата част от времето си в интернет без тяхната компания. Децата се учат от другите деца и ако имат по-големи братя или сестри, уменията и интересите им са близки до техните. При проблеми в интернет предпочитат да се обръщат за помощ към връстници, а не към родителите си.
Изследването установи, че родителите изпитват смесени чувства към дигиталните технологии. От една страна, те признават ползите от тях за развитието на децата, но от друга са все по-разтревожени от различните рискови фактори. Като цяло родителите продължават да предпочитат открития диалог пред забраните. Изглежда обаче, че повечето от тях не са добре подготвени да предложат напътствие по въпросите на онлайн безопасността (бащите са по-активни, но съветите им се отнасят предимно за техническите аспекти като предпазване от вируси и зловреден софтуер, а не до общуването с други хора и онлайн съдържанието). Затова родителската подкрепа в повечето случаи се ограничава до редовни проверки на дейностите на децата онлайн. Родителите казват, че вниманието им към въпросите на безопасността се е изострило вследствие на първия кръг от интервюта. Предходните интервюта са променили поведението и на някои от децата, които са започнали да преосмислят някои от своите онлайн практики от гледна точка на безопасността. Всички родители подкрепят училищните политики за забрана на дигитални устройства в класната стая, тъй като разсейват децата. В същото време те са за творческото и смислено включване на дигиталните технологии в образователния процес.
На базата на това изследване бяха разработени някои препоръки, съобразени с ползите и рисковете за малките деца при употребата на дигитални технологии.
Препоръчва се родителите да не се подвеждат, че усъвършенстваните технически умения на децата са достатъчни, за да ги предпазят от опасните ситуации в интернет. Вместо това би следвало да подкрепят ранното развитие на дигитално-медийна грамотност у децата си, да насърчават критичното им мислене и отговорното поведение онлайн.
Много родители се чувстват неподготвени и/или усещат, че нямат достатъчно време, за да помогнат на децата си да се справят в дигиталния свят. Те би следвало непрестанно да обогатяват знанията си за устройствата и приложенията, които децата им ползват, и за уебсайтовете, които посещават. Те биха могли да се съветват с други родители, с учителите и със съответните експерти като например експертите от Центъра за безопасен интернет.
Вместо да ограничават употребата на дигиталните технологии, би било по-добре училищата да въведат ясни и ефективни правила за тяхното използване с акцент върху ползите, но и безопасността на децата. Изследването показва, че децата се учат и от връстниците си. Това учене може да включва позитивни и полезни умения, но също и опасни и рискови практики. Затова училищата би трябвало да поддържат програми за обучение между връстници. За да се постигнат най-добрите и дълготрайни резултати, тези програми би следвало да се планират в партньорство между неправителствени организации, училищата, държавните институции и бизнеса.
Националните планове и стратегии за безопасността на децата в интернет трябва да отчетат, че децата започват да използват дигиталните технологии от много ранна възраст. На това би трявало да се реагира чрез превръщане на ранната дигитално-медийна грамотност в основен приоритет и чрез насърчаване на създаване на позитивно онлайн съдържание от децата, което би било и най-добрата форма на превенция на рисковете.
Доклад за резултатите от изследването може да намерите тук.
