На 1 декември 2010 г. Националният център за безопасен Интернет (НЦБИ) при фондация „Приложни изследвания и комуникации“ организира експертна кръгла маса: „Е-Детство: методики за изследване и законодателна рамка за закрила на децата в онлайн среда“ с участието на близо 40 експерти от държавни институции, научни и неправителствени организации, фирми от ИТ сектора и медии. Форумът обсъди становище на НЦБИ за законодателни промени в отговор на нарастващата загриженост на ЕС за недостатъчната ефективност и възпиращо действие на наказателно-правната уредба в страните-членки, касаеща онлайн и офлайн сексуалните посегателства срещу деца.
Заместник-министърът на културата г-н Димитър Дерелиев откри събитието с думите, че светът на технологиите се променя всеки ден и всяка минута, а нашите деца и тяхната безопасност, като център на този свят, са наша споделена отговорност. Той сравни виртуалния свят с огъня, който както светлина и топлина, крие и опасността да се изгорим и нараним от него. Така и Интернет има както своите безспорни положителни страни, така и много рискове. Затова е нужно по-същия начин, по който учим децата си как да се възползват от благата на огъня и как да се пазят от него, така и да ги напътстваме при тяхната употреба на Интернет. Г-н Дерелиев каза още, че културата на поведение в онлайн среда е важна задача, успешното изпълнение на която се дължи и ще се дължи на съвместното сътрудничество на партньорите присъстващи на кръглата маса, като Министерството на културата, Министерството на науката, образованието и младежта, НЦБИ, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерството на вътрешните работи и представителите на други институции и организации. Министърът завърши обръщението си, цитирайки мотото на Международния ден за безопасен Интернет за 2011 г. „Това не е просто игра, това е твоят живот”.
Заместник-председателят на ДАЗД г-н Калин Каменов подчерта ангажираността на агенцията в областта на онлайн защитата на децата. На световния ден за борба срещу вируса на СПИН той определи онлайн посегателствата срещу деца като също толкова коварен вирус, от който трябва да се опазим, тъй като той дава възможност за злоупотреба и разпространение по целия свят. Г-н Каменов каза, че въпросът за детската безопасност онлайн е тема не само на държавните институции, а на всички организации, в това число неправителствени организации, родители, обучители и деца, защото само по себе си законодателството не е достатъчно. Нужна е връзката деца-родители, без която всякакви усилия биха били обречени на провал. Той призова за по-задълбочена оценка, мониторинг и изразяване на мнение от страна на всички по отношение на евентуални промени в българската правна рамка.
НЦБИ престави предложението на ЕК за нова директива на Европейския пармает и Съвета на ЕС срещу сексуалната експлоатация на деца. Участниците бяха запознати с предложението всички страни от ЕС да криминализират изредените в проекта сексуални посегателства срещу деца през компютърни системи, да се хармонизират националните законодателства и да се засили координацията на правоохранителните и правораздавателни органи при преследването на тези деяния.
Беше представен и сравнителен анализ на българското и международно законодателство срещу онлайн посегателства срещу деца, според който България се нарежда по средата по отношение на съществуващи правни текстове за престъпления, свързани с детска порнография и подмамване на деца с цел сексуална злоупотреба (груминг). Независимо от това, България все още няма конкретна правна дефиниция за детска порнография, не е подписала и ратифицирала някои важни международни документи отнасящи се до разглежданите престъплени я, като допълнителния протокол към Кoнвенцията за компютърните престъпления на Съвета на Европа срещу расизъм и ксенофобия от 2003 г. и Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на детето срещу сексуална експлоатация и насилие от 2007.
НЦБИ запозна експертите със своето становище за необходими законови промени в България, в което се настоява за:
– формулиране и приемане в Наказателния кодекс на конкретна дефиниция за детска порнография;
– стриктно прилагане на съществуващите закони за онлайн подмамване на деца, чл. 155а, ал. 1&2 и чл. 155б от НК на България;
– определяне на конкретни минимални граници на наказанията за онлайн престъпленията срещу деца, както и завишаване на максималното наказание за притежание на детска порнография, което в момента да 1 г. и е сред най-ниските в Европа;
– създаване на регистър за осъждани за сексуално насилие върху деца, като възпираща мярка на зачестяващите случаи на сексуална злоупотреба с деца и въвеждане на задължителна проверка на кандидатите за работа с деца по този регистър.
В последвалата оживена дискусия бяха изразени мнения, опасения и препоръки. Г-жа Бисера Занкова, експерт към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията постави въпроса за причината България да не е подписала и ратифицирала съответните международни актове и изтъкна предимствата за нашата страна от участието в международни комитети по линия на конвенциите. Участниците бяха единодушни, че е нужно обединение и координация на усилията. Г-н Калин Каменов призова за организиране на работна група от експерти, в която да се включат също и деца и родители, тъй като превенцията епоне толкова важна, колкото и наличието на адекватни закони. Г-н Димитър Дерелиев предложи да се създаде междуведомствена работна група, която да изготви конкретни пресложения на базата на становището на НЦБИ. В дискусията участваха също и представители на Асоциация „Родители”, Фондация „Анимус”, Центъра за приобщаващо образование, Виваком, частно училище „Златарски” и др..
Вторият панел на кръглата маса беше посветен на методиките за изследване на онлайн поведението на децата и младите хора. Г-жа Живка Маринова и г-жа Диана Ботева, представители на мрежата “EU Kids Online” (Децата на Европа онлайн) за България, представиха общоевропейското изследване на Лондонския университет по икономика и политически науки “Децата на Европа онлайн”. След това, г-н Любомир Сирков, анализатор от НЦБИ представи сравнителен анализ на български и международни изследвания на методиките, който прерастна в дискусия за това как методиките се отразяват на резултатите в проучванията на онлайн поведението на децата и младите хора.