Българските деца между започват да използват интернет от все по-ранна възраст, все по-често и по все по-мобилен начин. Въпреки това около половината от тях признават, че не могат да преценят дали това, което четат в интернет, е истина, или не. Центърът за безопасен интернет разработи методика за ранно обучение на дигитално-медийни умения на децата от 1 до 4 клас и стана съосновател на Коалиция за дигитално-медийна грамотност от началното училище.
По-малко от една трета от българските деца редовно получават училищни задания, изискващи оценка и синтез на информация в интернет, а около една четвърт никога не са имали подобна възможност. Онлайн тормозът между тях е нараснал значително от 2010 г. насам, а процентът на детски публични профили в социални мрежи не се е променил през последните шест години, което демонстрира липса на развитие на уменията им за онлайн безопасност. Въпреки че около 86% от тях имат профили в социалните мрежи, те са пасивни през по-голямата част от времето, прекарано там, което им пречи да развиват комуникационните си умения и уменията си за работа в екип в онлайн среда. Това сочат данни от националното представително изследване „Децата на България онлайн“, проведено през 2016 г. от МаркетЛинкс и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, координатор на Националния център за безопасен интернет (подробен доклад от изследването можете да видите тук).
Всички тези дефицити на българските деца в интернет са дефицити на дигитално- медийната им грамотност (ДМГ) и те имат значение както за настоящия им живот онлайн и офлайн, така и за бъдещето им като активни демократични граждани. Ако едно дете няма уменията да оценява и синтезира информация, да предпазва личната си информация и да комуникира и да си сътрудничи ефективно в интернет, то е малко вероятно да има такива умения и извън интернет. Още по-притеснително е, че липсата на тези универсални умения би било сериозна пречка пред бъдещото участие на българските деца в обществения и политическия живот.
Европа осъзнава нуждата от интегриране на тези умения в образователната система. През май 2016 г. Съветът на ЕС прие документ със заключения за нуждата от развитие на медийната грамотност и критично мислене чрез образование и обучение. Съветът отчита множеството ползи и възможности, които интернет и социалните медии могат да донесат, но също така подчертава потенциалните заплахи и опасности, които те могат да представляват. Заключенията се фокусират върху основната роля на образованието и обучението в подпомагането на младите хора да станат медийно грамотни и отговорни граждани на бъдещето.
За да елиминира тези дефицити на българските деца в зародиша им, Центърът за безопасен интернет започна работа по два паралелни проекта, целта на които е да се разработят методики за ранно развитие на ДМГ у децата и те да се въведат в училище. И по двата проекта Центърът си сътрудничи с практикуващи учители, представители на МОН, академични кадри и други експерти, така че методиките да бъдат лесно интегрирани в учебното съдържание и приложими в българския контекст.
Проект 1: „От дигитална компетентност към дигитално гражданство“.
Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Факултетът по предучилищна и начална педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разработиха съдържание за ранно развитие на ДМГ за курс за следдипломна квалификация „Монтесори философия в епохата на дигиталните технологии“. Под ръководството на лекторите на курса и експерти на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ курсистите разработиха методика, която използва елементи от Монтесори педагогиката за развиване на пет основни компетентности у ученици от начален курс, базирани на Европейската рамка за дигитална компетентност на ЕС (DigiComp) и модела за медийна грамотност на Европейската асоциация на зрителите (EAVI). Това са 1) Информационна грамотност; 2) Комуникация и сътрудничество; 3) Създаване на дигитално съдържание; 4) Безопасност и 5) Разрешаване на проблеми.
Методиката съдържа 7 модулни занятия и две допълнителни учебни дейности, които могат да се интегрират в учебните програми по Български език и литература, Английски език, Околен свят, Човекът и обществото, Човекът и природата, Технологии и предприемачество, Домашен бит и техника и Час на класа за 2, 3 и 4 клас. Занятията бяха апробирани от учители в 7 училища в Долни Пасарел, Горна Малина, Кубрат, Стара Загора и София. Методиката бе представена на конференция за ДМГ на децата, организирана от Центъра в София на 30.05.2017 г.
Проект 2: „От дигитално детство към дигитално гражданство“.
Паралелно с подкрепата на Фондация Оук беше формиран експертен съвет с участието на представител и на МОН, който да усъвършенства методиката и да разработи нов наръчник за ДМГ в начален курс за развитие на ключовите дигитално-медийни умения още по-задълбочено и структурирано. Методиката беше финализирана и по нея беше направено двудневно обучение на над 90 учители от цялата странарез ноември в град Велико Търново. Учителите, които участваха в двете обучителни конференции започнаха да разработват планове за уроци по задължителното учебно съдържание за всички класове и по всички предмети, като прилагат принципите на методиката за развиване на дигитално-медийната грамотност на учениците от 1 до 12 клас.
