Тази седмица Лондонският икономически институт публикува финалния доклад за проведеното през 2009-2011 европейско представително проучване за поведението на децата от ЕС онлайн. България е една от 25-те държави, които бяха включени в мащабния проект. Основното заключение в доклада е, че децата навлизат в света на Интернет от все по-ранна възраст и използват технологии като мобилни телефони, които са трудно контролирани от възрастните. Тези новости изискват различен подход в превенцията и противодействието на рисковете. Подчертава се и нуждата от балансирано представяне на информацията с акцент не само върху заплахите, но и върху възможностите, които Интернет предоставя. Според професор Соня Ливингстън, ръководител на проекта, небалансираните послания и объркването, което се наблюдава в обществото, създават паника и страх от новите технологии, които не съответстват на реалността. Данните от проведеното проучване сочат, че преживяванията на децата в Мрежата са предимно положителни.
Препоръките в доклада са в няколко насоки. На първо място е важно децата да могат да се грижат сами за безопасността си, да познават правата си като потребители, но и да уважават правата на другите. Добре е децата да са по-активни онлайн, за да развиват дигиталните си компетентности, които са най- значимият защитен фактор. Рисковите фактори, от друга страна, са липсата на домашен компютър и ниската дигитална грамотност на родителите. Това подчертава ролята на училището в преодоляването на социалните неравенства между децата и осигуряването на достъп на всяко дете до технологиите. Учителите са и важен източник на информация, съвет и подкрепа, особено когато детето не може да дискутира тези проблеми вкъщи.
Децата започват да използват активно Интернет още в началното училище и дори преди това. Ако социалните мрежи не могат да ограничат достъпа на тези деца до сайтовете, то трябва да им бъде осигурена защита на личните данни, подходяща за възрастта.Специални усилия трябва да бъдат насочени към повишаване на дигиталните компетентности на децата в тази възрастова група и към повишаване на информираността на техните родители. Важно е рисковете да не се ограничават чрез ограничаване на достъпа до самите технологии, а чрез съвместно използване, разговори и дискутиране на различни аспекти на безопасността онлайн. Според данни от доклада, висок процент от децата биха искали родителите им да са по-ангажирани с техните онлайн занимания.
По отношение на конкретните онлайн рискове, децата възприемат като най-притеснително насилието и злоупотребата с лична информация между връстници. Особено уязвими са тийнеджърите, които не са склонни да търсят помощ при такива ситуации. Срещите с непознати също са тревожни, но носят рискове за много малък процент от децата. В това отношения посланията трябва да балансират познаването на риска с възможностите за създаване на нови приятелства.
Докладът акцентира и върху важната роля на правителствения, неправителствения и частния сектор в насърчаването на позитивната употреба на новите технологии, създаването на повече позитивно съдържание, както и инвестирането на ресурси в обучения, които са най-ефикасната мярка за превенция на посегателствата срещу деца онлайн.
Последна версия на доклада в сравнение с по-нови изследвания на английски е публикувана тук.
