Пристрастяването към интернет изглежда като очевидно и често срещано явление сред децата и тийнейджърите, тъй като те прекарват все повече време онлайн и ползват все повече устройства за тази цел. Това твърдение обаче не е съвсем вярно.
“Компютърната зависимост“ е по-скоро мит, отколкото реална опасност за подрастващите. Най-често този мит е подкрепян от някои изследователи и психолози, които виждат в него възможност за разширяване на собствената си дейност.
Щом се заговори за ползване на интернет от деца или тийнейджъри, хората се сещат главно за продължително играене на видеоигри и предпочитането на онлайн общуването пред реалното общуване. Медиите допълнително затвърждават тази идея в общественото мнение. Изследванията, обаче, показват, че най-активните потребители на социални мрежи и програми за комуникация в интернет са най-активни и в реалното общуване. За всички хора интернет стана удобен начин за свързване с приятели и познати, за намиране на различна информация и за още много разнообразни дейности – това важи и за децата и тийнейджърите. Освен това, общоевропейското изследване „Децата на ЕС онлайн“ показа, че над 80 % от учениците в европейските държави ползват интернет и за да си помогнат за училищните задължения, а не просто за да си губят времето.
Все пак, в отделни случаи може да възникне проблем, когато онлайн дейностите напълно заместят реалното общуване и започнат да пречат на нормалния ход на живота на детето или тийнейджъра. Този проблем обаче не се крие в интернет или в компютъра – в 100 % от случаите, това е начин за детето да се скрие в собствена среда и да се изолира от наистина сериозен емоционален или психологически проблем, който най-често се корени в семейството или в училище. Когато вината се хвърля върху интернет, възрастните си затварят очите за съществуването на друг, реален проблем, като така пречат на неговото откриване и решаване.
Във връзка със зачестилите медийни спекулации по темата за „зависимост“ от интернет Центърът за безопасен интернет и Българската педиатрична асоциация свикаха експертна кръгла маса с участието на представители на Световната здравна организация у нас и на редица други организации. След задълбочено обсъждане на темата беше одобрено експертно становище, което можете да намерите тук.
На тази възраст децата все още ползват компютъра и интернет за игри, най-често под контрол на родител. Поради това е малко вероятно те да прекаляват и да им бъде вменена „зависимост“.
Въпреки че децата все още повече играят на игри, отколкото да общуват онлайн, добре е да се въведат основни правила за здравословно ползване на интернет: определени часове пред екраните (включено и времето пред телевизора), както и задължително редуване на сърфирането в мрежата с физическа активност и други занимания. Така дори да възникне емоционален проблем, детето ще има повече от един начин да прогони негативните емоции с приятни занимания.
При някои по-чувствителни и емоционални деца на тази възраст има вероятност да се развие навик за ползване на интернет за успокояване, забравяне на проблеми или скриване от конфликтна ситуация. При подобни симптоми е важно да се разговаря с детето и да се открие първоизточника на проблема, както и вниманието на детето да се насочи към други, също привлекателни, но и полезни дейности. Особено положително влияние имат занимания, свързани с физическа активност – игри, разходки, спорт.
Това е най-рисковата възраст, в която тийнейджърът може да се пристрасти към интернет, за да избяга както от проблеми, така и от задължения. Важно е родителят да разговаря с с него/нея редовно, да се интересува от неговия/нейния живот извън дома, за да може да определи евентуалното наличие на някакви проблеми – тормоз в училище, пренебрегване от други деца или от учител, трудности в справянето с учебния материал. Когато наяве излезе подобен проблем, насочете вниманието си към неговото разрешаване, а не към критики за прекаленото време, прекарано пред екраните.
Ако на тази възраст младият човек предпочита интернет пред всички други занимания и пред реалните приятелства, това е признак, че той/тя има проблем с общуването или преживява някакви лична криза – скъсване с гадже, възникнал конфликт, тормоз от страна на връстници. Важно е родителят да поддържа отношения на доверие, така че детето да е склонно да сподели истинските си преживявания и проблеми и да може да помогне със съвет, основавайки се на своя житейски опит.
