Какво прави детето ни в интернет и колко време прекарва там, е въпрос, който всеки родител си задава.
Често предположенията, които ни идват на ум, могат силно да ни разтревожат – дали не си пише с непознати, ами ако попадне на порнографски снимки или на клипчета с насилие, алкохол и наркотици?
В Европа от известно време съществува традицията родителите да се обръщат към тези свои притеснения чрез използването на програми за родителски контрол. Те позволяват интернет трафикът към компютъра, който използва детето, да бъде филтриран, така че то да има достъп само до сайтове, които родителят намира за подходящи. По този начин родителят има възможност да отдели време на задачите, които са част от ежедневието му, без да се притеснява за сигурността на детето си в интернет.
И наистина програмите за родителски контрол имат потенциала да повишат нивото на сигурност на детето в интернет, но не във всеки случай. Изследванията показват, че когато не са прилагани правилно, програмите могат да имат противоположно действие – подкопавайки доверието между родителя и детето и по този начин поставяйки го в риск.
Националният център за безопасен интернет обединява опита си от работата с родители в България и опита, натрупан на европейско ниво в няколко съвета към родителите, които искат да подобрят сигурността на децата си в интернет, използвайки програми за родителски контрол:
Договорете инсталирането на филтър
Много е важно, ако решите да инсталирате програма за родителски контрол, да поговорите с детето. Обяснете му, че това не е начин да го следите, а напротив – първата стъпка към неговата самостоятелност. Така то ще може да използва компютъра само, но в определени граници. Поговорете с него за отговорността на това да си самостоятелен и с времето му позволявайте все повече свобода.
Баланс между филтъра в компютъра и „филтъра в главата“
Поставянето на бариери към вредното съдържание в интернет е само един аспект от програмите за филтриране. Този вид софтуер дава възможност на детето на натрупва жизнен опит в интернет в безопасна среда (първо само в разрешени от родителя сайтове, след това във всички сайтове, които не са регистрирани като „опасни“), да разбере възможностите и рисковете в интернет и да си създаде собствени правила, които да спазва, когато започне да използва интернет изцяло самостоятелно.
Откажете се от илюзията за „родителски контрол“
Дори когато филтърът ограничава достъпа на детето от вкъщи, не забравяйте, че то винаги може да използва интернет и от други места – къщата на свой приятел, мобилния си телефон, таблета на съученик. Много по ценно е детето ви да знае, че може да се обърне към Вас, отколкото да имате „строга“ програма за родителски контрол. Затова поддържайте комуникацията с него и го чуйте, когато то сподели, че програмата го притеснява и ограничава.
Правете разлика между търсеното и случайното вредно съдържание
Като цяло филтриращите програми се препоръчват за деца до 10-11 години. Не забравяйте, че любопитството е неразделна част от израстването на децата и опитът показва, че в даден момент те ще започнат да изпитват повече интерес към сексуалността, взаимоотношенията между хората. Важно е в този момент, те да могат да намерят отговорите на въпросите в най-сигурната за тях среда – собственият им дом. Изследванията показват, че повечето деца в даден момент започват да търсят порнографски материали и това не е довело до негативни последици (освен в случаите на прекомерна употреба).
Програма за филтриране и диалог с детето е формулата за безопасност
Комбинацията и баланса между тези две съставки ще осигурят сигурност и спокойствие на детето в интернет. Първоначално, докато детето е малко, можете да дадете акцент на филтрирането, като по този начин предотвратите случайното попадане на смущаващи и вредни материали. Но не забравяйте, че в края на краищата детето ще използва интернет самостоятелно и ако изчакаме да стане на 13 години, преди да говорим задълбочено с него, ще е твърде късно.
За допълнителна информация можете за се свържете с Българската лиения за онлайн безопасност.
