Радикализация наричаме обработката на млади хора чрез интернет страници, с цел привличането им към крайни групировки и организации.
Според Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:
– радикализацията е процес, който кара човека, към когото е насочена, да приеме насилствените действия като необходим и оправдан начин на протест, срещу определена група хора или срещу цялото общество, в което живее;
– радикализацията може да възникне в различни ситуации, като тя неизменно включва вътрешни и външни за младежа фактори, вариращи от душевното му/й състояние до срещането на насилие от страна на властите в държавата му/й или влизането в контакт с представител на радикалната организация;
– радикализацията не включва единствено послания, свързани с тероризъм, а обхваща много по-широк брой екстремни дейности, каквито са расизмът и футболното хулиганство, например;
– радикализираният човек подкрепя и разпространява радикалната идея, в която вярва, на други хора.
Групи и организации, проповядващи радикални и екстремистки идеологии, са се опитвали да привличат младите хора към своите каузи и преди интернет да стане неразделната част на живота ни. Бързото развитие на информационните технологии и лесният достъп до интернет, обаче, внесоха сериозни промени в процесите на радикализация. Интернет предоставя много нови и разнообразни начини за привличане на младите хора към идеите на радикални организации. Той дава по-голяма гласност на екстремните послания и ги разпространява със светкавична скорост. Използвайки интернет, екстремистите могат да достигнат до младите хора по всяко време и почти на всяко място, без необходимост от физически контакт, което значително увеличава техните възможности.
Тези младежи, в по-голямата част от случаите, са склонни да вярват в подобен вид екстремни послания, защото са отблъснати, депресирани или тормозени от света около себе си. Те виждат спасение в такива организации, защото от тях получават цел в живота, възможност да бъдат част от една общност, да бъдат харесани. Такива представи изгражда например терористичната организация „Ислямска държава“, посредством своето списание Дабик (Dabiq) и профилите си в социалните мрежи, чрез които организацията разпространява посланията си по целия свят. Друга основна сила за радикалните организации, идва от лесното производство на сайтове, видео и истории на присъединили се към дадената организация хора, благодарение на развитието на компютърните технологии.
В същото време, важно е да се помни, че думата „радикализация” е свързана с много повече идеологии, убеждения и дейности, освен тероризма. В България например, организациите, излъчващи радикални послания, са крайнодесни политически партии и движения, скинарите и други неонацистки групировки, каквито често са футболните агитки. Тъй като интернет улеснява и ускорява процеса на радикализация, разбирането на опасностите, които крие той, както и справянето с тях, са сред най–големите предизвикателства пред родителите днес.
Противопоставянето на радикализацията е сериозна и сложна задача. За нейното изпълнение, родителите трябва да имат предвид следното:
– Диалогът между тях и децата за безопасната употребата на интернет е от огромно значение.
– Добре е да се разговаря с децата за радикализма и радикалните организации. Информация за дейностите на такива групи често попада в новините и на децата трябва да се помогне да оформят свое мнение за тях.
– Представянето на негативните аспекти на радикализацията трябва да е фактически вярно и пропорционално на заплахата, за да се избегне още по-голямо отблъскване на младите, от нормите на обществото и закона. Затова е важно да се обсъждат подобни проблеми с тях по спокоен начин, който да ги предразполага към разговор.
– Близкият контакт с училището помага на родителите да получат още една гледна точка за поведението на своето дете. Промените в поведението му/й могат да подкажат, че има някакъв проблем.
– Справянето с проблема не бива да е ограничено до забрани и ограничаване на младежите от връзки с околния свят. Включването в диалога на близки до тях хора, като например учители или спортни треньори, може да се окаже много полезно.
– Мобилизирането на младежите в полезни социални дейности, като например спорт, изкуство или граждански инициативи, могат да предоставят на несигурните млади хора нови възможности и места, на които да бъдат приети.
– Стимулирането и подтикването към критическо мислене е ключово за справянето с радикализацията. Децата трябва да се научат да разбират коя информация представя света в преувеличени или крайни измерения.
Синоними на радикализация: екстремизъм , фанатизъм.
Социални мрежи ползвани от радикални организации:
Фейсбук – последователите на радикалните организации използват тази мрежа за споделяне на съдържание и истории.
Туитър – Туитър позволява на последователите на радикалните организации лесно да разпространяват информация, както и да останат в анонимност докато го правят.
YouTube – на тази платформа радикалните организации качват своите клипове, съдържащи радикални съобщения, към младите хора.
Ask.fm – Аск еф ем е мрежа, която позволява анонимното задаване на въпроси. По тази причина, тя е често използвана от младежи, заинтересовани от радикалните групировки, за свързване с представители на организациите и получаване на допълнителна информация относно тяхната функция.
Instagram – Инстаграм е социална мрежа за споделяне на снимки и видео, използвана от радикалните организации, за представяне на изображения, показващи дейноста на организацията им.
Tumblr – Тъмблр е сайт, в който младежите могат да водят свой блог, или иначе казано да правят публикации, съдържащи тяхни размисли, харесвани изображения и други. Тази мрежа е популярна сред момичетата и често те я ползват за свързване с други жени, членуващи в радикални групи, от които могат да получат допълнителна информация.
Лични съобщения (чрез WhatsApp, Вайбър) – Чрез горепосочените социални мрежи, членовете на радикалните организации подканват младежите да се свържат с тях през по-персонални канали за комуникация, каквито са програмите за мобилни устройства УатсАп и Вайбър, например. Чрез тези приложения, младите могат да получат информация как да се присъединят към дадена радикална организация, какво се изисква от тях след като се включат, както и други подобни детайли.
Материали:
Доклад на Работната група по радикализация и екстремизъм, водещи до тероризъм, към ООН.
Наръчник на ОССЕ за справянето с радикализацията и подтикването към екстремизъм.
Обучение „Деца, учители и родители срещу езика на омразата и дискриминацията“ на Националния център за безопасен интернет- това обучение представя тристепенна методика за работа с деца и родители за превенция на езизка на омразата и дискриминацията чрез развиване на културните и социалните умения на учениците. Трите степени включват работа в час чрез интерактивно предсатвяне на учебното съдържание, домашна работа в партньорство с родител/ите и организация на общо училищно събитие за деца, учители и родители. Дейностите за описани в наръчник за обучителя и учебна тетрадка за учениците.
Обучение „Превенция на виртуално и реално насилие чрез интерактивно обучение в училище“ – обученето е насочено към развиването на уменията на възрастните да провеждат интерактивни занятия по два наръчника с общо 44 подробно разработени теми с времева рамка един учебен час, ясни инструкции и материали за обучителите.
„Младите хора между виртуалното и реалното“ – наръчник за учители, който им дава възможност да научат повече за тенденциите в онлайн общуването на младите хора, да се запознаят с насоките за работа с казуси и да приложат в работата си с учениците най-добрите казуси, разработени от учители от цялата страна в рамките на конкурса „Учител-будител във виртуалното пространство“.
