Какво е общото между „Син кит“, „Момо“, „Доки доки“ и „DELETE”? И четирите възбуждат въображението на децата и непълнолетните, събуждат у недобросъвестни медии апетита за привличане на аудитория и пораждат паника у родителите.
Три ключови думи свързват тези четири названия – интернет, деца, самоубийство. И споделят две важни характеристики:
1. Те са плашещи градски легенди, често водещи началото си от специфичния жаргон и начини на онлайн общуване на съвременните тийнейджъри.
2. Макар и измислени страшни приказки, те могат наистина да нанесат вреда на психиката на по-малки и по-уязвими деца. Защото щом станат достатъчно популярни, неизбежно у някои тийнейджъри възниква неудържимо желание да се възползват, за да наплашат свои връстници или по-малки деца.
Експертите в областта на онлайн рисковете за деца започнаха да използват за тези, както и за други митове, термина juvenoia (от младежи и параноя). Също както и терминът „технопаника“ той акцентира върху преувеличаването на понякога реални, а понякога несъществуващи опасности за децата в дигиталния свят. Това преувеличение стига в случаите с цитираните уж „онлайн игри“, които принуждавали децата да се самоубиват, до пълна измислица.
Явлението технопаника всъщност не е ново. То съпровожда всяко технологично нововъведение на човечеството – от електричеството, през телефона и до радиото и телевизията. Дигиталната технопаника обаче има една специфична черта, която значително я подсилва – потъването на младите поколения в дигиталните технологии и неподготвеността на родителите за „дигитално родителство“. Тъй като много родители се притесняват да говорят с децата си за новите технологии, смятайки, че ще се изложат, за тях тази част от живота на децата им остава забулена в мъгла и ирационални страхове. Това ги кара да приемат съвсем сериозно измислицата за някакви онлайн игри „Син кит“ или „Момо“, заради които стотици деца се били самоубили, без да си направят труда да проверят, че такива игри и такива факти просто няма.
Пътят за преодоляване на „технопараноята“ минава през смислено общуване между родител и дете по темата за дигиталния свят и неговите възможности. Не е нужно родителят да бъде спец в тази област – и без друго детето му не очаква това от него. Но искреният интерес към онлайн живота и забавленията на детето ще позволи да има смислен разговор и едно важно за децата допълнение към общуването с родителя – дигиталният свят. А ако родителят зададе въпроса дали детето би се самоубило в резултат на някоя от „страшните самоубийствени игри“, може да остане изненадан колко всъщност е разумно детето му.
