– Г-н Игов, как ще коментирате феномена с т.нар. социални мрежи в интернет?
– Аз не смятам, че е феномен. Това просто е един нов начин на комуникация, който просто допълва останалите. Зная, че много хора се притесняват, че това ще измести нормалната форма на комуникация. Донякъде имат право, но аз съм от хората, които смятат, че всяко достижение на техниката не замества нещо, а по-скоро го допълва. В този смисъл социалните мрежи са нещо хубаво, защото дават възможност на хората да комуникират през пространства, които са били немислими преди това.
– Какви са минусите от тази комуникация?
– Минусите са, че тази комуникация започва постепенно да замества директната, пряката комуникация, особено при децата. Според мен проблемът не е толкова при възрастните, колкото при децата и, разбира се, при хората, които нямат комуникативни умения. Поради тази причина запълват празнотата с имитация на комуникация. В социалната мрежа можеш да си абсолютно анонимен, да се представяш за такъв, какъвто не си, и така да живееш един втори живот. За съжаление има все повече и повече такива хора. Но тук проблемът не е в социалната мрежа като средство за комуникация. Тук проблемът е по-скоро в личностното развитие. Аз затова смятам, че при децата социалните мрежи започват да заместват нормалното общуване в училище, започва да замества света, в който живеят, с един друг измислен свят. Мен даже повече ме плашат социални мрежи от типа The Next World, която е един виртуален свят, в който си правиш образ, разхождаш се, живееш там, комуникираш с други хора. Проблемът е, че някои хора не могат да намерят своя начин на комуникация.
– Щом казвате, че това може да повлияе на развитието на децата, трябва да има някакво ограничение във възрастта за използване на такива социални мрежи…
– Не, не мисля. По-скоро би трябвало да има достатъчно познание и обучение както на децата, така и на родителите какво и как се прави в тези социални мрежи. Аз просто искам да ви дам един пример – колегите психолози все повече се сблъскват с т.нар. кибер тормоз. Това е нещо, което е феномен през последните няколко години, при който деца биват тормозени и изнудвани през социалните мрежи, например когато им бъде откраднат никнеймът или начинът за достъп. Т.е. имаме варианти. Нашето училище не подготвя децата за това как се комуникира в социалната мрежа. За съжаление не ги подготвя как да комуникират в света на възрастните. Според мен въпросът не е те да бъдат ограничавани, а хората да бъдат научени какво могат да получат там и какво не могат да получат. Когато си малък и смяташ, че това може да замести реалния ти живот и свят, тогава става наистина страшно.
– Различни каузи се подемат в социалните мрежи, създават се групи. Могат ли в бъдеще те да оказват влияние на обществения живот, включително и в политиката?
– Засега влиянието е позитивно, защото в такива групи понякога се раждат идеи. Например знам за много ученици от Националната природо-математическа гимназия, които по този начин си учат уроците, развиват теми или правят различни видове проекти. Възможно е в бъдеще групите да повлияят и на обществения живот. Вече се появяват тайни общества, но проблемът не е в мрежата, а в начина, по който хората я ползват. Социалните мрежи толкова бързо навлязоха в нашия свят, че възрастните, а дори и децата, се оказаха неподготвени.
– Кой трябва да осъществява контрол върху съдържанието в социалните мрежи?
– Тук ролята е на държавата. Макар че всяко забранено нещо става сладко. Няма как да забраним достъпа до мрежата и до интернет. Единият вариант е родителите да знаят и да умеят да контролират изобщо достъпа на децата си до мрежата. Има много такива програми и различни приспособления, с които достъпът може да бъде регулиран. Със забрани и ограничения нещата трудно ще станат. По-скоро с обучения и с възможността ти да имаш и други интереси и да ги осъществяваш по друг начин, например да играеш на двора, да риташ топка, да се срещаш с хора, да комуникираш добре, да пазиш себе си добре. Тогава ще изчезне нуждата да се криеш някъде в интернет пространството под друг облик.