Директива, която предвижда по-тежки наказания за сексуална експлоатация и онлайн посегателства срещу деца, бе гласувана от ЕП в четвъртък. Директивата ще изисква от държавите в ЕС сайтовете, съдържащи изображения на сексуална злоупотреба с непълнолетни, да бъдат затваряни, а ако това не е възможно, те ще могат да блокират достъпа до тези страници на своя територия. Според различни изследвания е възможно между 10 и 20 на сто от непълнолетните в Европа да са се сблъсквали с опити за сексуално насилие в детството.
Директивата за борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография ще въведе в целия ЕС изисквания за превенция, съдебно преследване на извършителите на престъпления и защита на жертвите. Текстът вече бе съгласуван със Съвета на министрите. След приемането на директивата държавите членки разполагат с две години, за да я приложат в националното си законодателство.
„Новата директива е иновативен законодателен инструмент и е стъпка напред в защита на нашите деца. Текстът ще е на разположение на компетентните органи и неправителствените организации, така че да има нулева толерантност към всички престъпления спрямо деца“, заяви докладчикът по темата Роберта Анджелили от Италия.
Директивата определя минимални горни граници на наказания за около 20 криминални престъпления срещу деца – много повече, отколкото обичайно присъстват в националните законодателства на страните от ЕС. Членовете на ЕП се бориха за по-строги санкции в целия ЕС, особено в случаите на лица, които злоупотребяват с доверието на децата или с властта и авторитета си над тях (например родители, учители….), както и при престъпление, извършено спрямо дете в особено уязвимо положение (например при наличие на умствено или физическо увреждане или влияние на наркотици или алкохол).
Например, принуждаването на дете да извършва сексуални действия или принуждаването на дете към проституция ще може да се наказва с до десет години затвор най-малко. Горната граница на наказанията за производство на детска порнография следва да бъде най-малко три години, а за потребителите на детска порнография в Интернет – най-малко до една година. Държавите-членки имат възможност да завишат тези минимални горни граници на наказанията в националните законодателства.
Склоняването на дете с цел сексуална злоупотреба онлайн (on-line grooming) ще бъде обявено за престъпление в целия ЕС, както и секс туризмът с деца, когато престъплението е извършено на територията на държава членка или от гражданин на държава членка в чужбина.
Държавите членки ще трябва да гарантират незабавно отстраняване на уебстраници, съдържащи или разпространяващи детска порнография, които се обслужват от сървър на тяхна територия. Те също така ще трябва да направят всичко възможно, за да си сътрудничат с трети страни (САЩ и други), за да издействат отстраняването на тези страници, ако сървърите са извън ЕС.
Премахване на интернет съдържание с детска порнография при източника, обаче, често не е възможно (например ако държавата, в която са разположени сървърите отказва да сътрудничи или в случай, че отстраняването ще отнеме твърде дълго). В тези случаи, държавите членки могат да блокират достъпа до тези страници за потребителите на интернет на тяхната територия, се казва в текста, съгласуван със Съвета.
Имайки предвид, че 20 на сто от извършителите на сексуални престъпления извършват нови престъпления след присъдата, директивата предвижда на осъдените извършители на престъпления спрямо деца може да бъде „наложена временна или постоянна забрана за професионална дейност, свързана с пряк и редовен контакт с деца.“
При назначаване на нови хора, работодателите ще имат право да изискват информация за евентуални присъди, свързани със сексуални престъпления спрямо деца. Държавите членки ще имат право да предприемат други мерки, като например включването на осъдени в „регистри на извършителите на сексуални престъпления“ – нещо, за което българският Център за безопасен Интернет настоява от години.
Законодателната резолюция бе приета от Парламента с 541 гласа „за“, 2 „против“ и 31 „въздържали се“. Очаква се директивата да бъде одобрена от Съвета на министрите преди края на тази година. След това държавите членки ще имат на разположение две години, за да я приложат в националното си законодателство.
