От старта на проекта през 2006 г. Европейската изследователска мрежа “Децата на ЕС онлайн” проведе редица проучвания върху рисковете и възможностите, пред които са изправени децата в интернет.
Изводите и насоките на изследователите са обобщени във финалния доклад по проекта, който беше публикуван днес. Българските деца са на челните места по показатели като интернет употреба в собствената си стая, достъп през мобилен телефон и ежедневна употреба. В същото време съществуват големи различия между поколенията, като повечето деца заявяват, че знаят повече от родителите си за интернет. Това е особено тревожно при липсата на съответни мерки за обучение на децата в безопасно ползване на интернет в рамките на образователната система.
Това са само част от изводите от аналитичните доклади, изготвени от Европейската изследователска мрежа “Децата на ЕС онлайн”, която се координира от Лондонския икономически институт и се представлява в България от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“.
Финалният доклад обобщава резултатите и препоръките, свързани с онлайн безопасността на децата, на над 150 изследователи от 33 държави.
По-чест контакт с езика на омразата, сайтове, пропагандиращи анорексия, сайтове, подтикващи към самонараняване и онлайн насилие
В рамките на периода на проекта от 2011 до 2014 г. са настъпили значителни промени в начина, по който децата използват интернет. Може би най-значителната промяна е, че употребата вече не е ограничена до едно място – кабинета по информационни технологии, всекидневната или детската стая. Днес мобилните устройства правят възможна все по-личната употреба далеч от контрола на възрастните. В същото време в сравнение с 2010 г. днес 11-16 годишните попадат по-често език на омразата (от 13% на 20%), сайтове за пропаганда на анорексия (от 9% на 13%), сайтове, подтикващи към самонараняване (от 7% на 11%) и онлайн тормоз (от 7% на 12%).
Изследователите подчертават, че има значителни разлики между европейските деца по някои показатели. Различията са най-големи що се отнася до достъпа до сексуално съдържание, докато онлайн насилието и свръх-споделянето на лична информация са разпространени равномерно във всички европейски държави
Адекватни и своевременни европейски и национални политики
Една от ключовите цели на проекта е въвличането на всички заинтересовани страни в изработването на политики, които адекватно защитават децата в интернет. Темата за децата и медийното съдържание винаги е провокирала смесени чувства в обществото. Като изследователи ние се опитваме да очертаем обективна картина на случващото се с тях в интернет – как се чувстват, какво правят, какво им вреди, за да можем да предложим по-адекватни практики и политики в тази сфера. Можем да кажем, че постигнахме съществени успехи в това начинание:
Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия по Програмата в областта на цифровите технологии каза:
”Децата на ЕС онлайн” е проект с огромно значение за всички, които имат отношение към онлайн безопасността на децата в Европа, защото е ключов източник на надеждна информация как да направим интернет по-добро място за децата.”
На загрижените родители Луиза Шахбазян от Националния център за безопасен Интернет към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, която отговаря за изследването в България, препоръчва:
– Помагайте на децата да опознаят интернет отрано и се информирайте за рисковете и ползите от времето, прекарано онлайн.
– Фокусирайте се върху създаването на повече възможности за изява на детето Ви онлайн, изграждане на умения за справяне с проблемни ситуации, както и устойчивост на вредни влияния.
– Мислете по-малко за вредите и заложете на забавна съвместна употреба и позитивно съдържание.
– Говорете с децата си за преживяванията им онлайн.
– Поставете ясни правила и очаквания по отношение на употребата на интернет от детето.
– Отнасяйте се критично към сензационни репортажи за децата и интернет.
10 ключови резултата от проекта:
1. С по-честата употреба на интернет децата развиват умения, които им помагат да се изкачат по-нагоре в “стълбата на онлайн възможностите” и да имат повече ползи от времето, прекарано онлайн.
2. Не винаги времето, прекарано в интернет, носи ползи. Това зависи от възрастта на детето, пола, социално-икономическото положение на семейството, подкрепата от страна на родителя и позитивното съдържание, до което детето има достъп.
3. Употребата, уменията и възможностите са неминуемо свързани с повече онлайн рискове. Затова с повишената употреба трябва да се увеличат и мерките за безопасност.
4. Не всички рискове вредят на децата: шансът детето да се разтревожи или уплаши от нещо в интернет зависи от възрастта, социално-икономическото състояние на семейството, както и от уменията на детето да се справя с проблемни ситуации онлайн.
5. От значение за безопасността са също родителите, учителите и приятелската среда на детето, както и обществените ценности и националните политики.
6. Децата биват смутени най-често от порнографско съдържание онлайн.
7. Смущава ги и съдържание, изобразяващо насилие или жестокост, макар че това е проблем, които много по-рядко се отразява от медиите.
8. Най-често децата се чувстват притеснени от реално или реалистично насилие и насилие над деца или животни.
9. Тревогите на децата нарастват значително около 12-ата им година. По-малките деца по-често биват смутени от неподходящо съдържание, докато по-големите споделят, че ги притесняват неприятни постъпки или хора в интернет.
10. Децата попадат най-често на порнографско съдържание или насилие в сайтовете за споделяне на видеоклипове.
За повече информация:
Можете да видите финалния интерактивен доклад тук.
За повече информация се свържете с Националния център за безопасен Интернет Safenet.bg към Фондация “Приложни изследвания и комуникации” на [email protected] или посетете www.eukidsonline.net.
За да видите видео с основните препоръки за България, посетете видео стената на проекта.
Информация за проекта:
? Проектът “Децата на ЕС онлайн” (EU Kids Online) има за цел да повиши познанията на децата в Европа и родителите им, техния опит и практики по отношение на рисковото и по-безопасно ползване на интернет и новите онлайн технологии и по този начин да информира за насърчаването към по-безопасна интернет среда за децата. Проектът е финансиран от програмата на Европейската Комисия Safer Internet (SI-2010-TN-4201001).
В проекта участват следните държави: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция и Великобритания. Освен това проектът си сътрудничи с изследователи от Австралия, Бразилия и САЩ.
В рамките на проекта беше проведено изследване “лице в лице” чрез анкетиране по домовете на 25 000 интернет потребители на възраст между 9 и 16 години и техните родители в 25 държави, включително и в България, използвайки стратифицирана случайна извадка и метода на самостоятелно попълване на въпросници за деликатните въпроси.
