Изследователи от Станфордския университет са проучили негативните психологически ефекти от масовото и продължително ползване на видеоконферентни платформи. Те посочват няколко фактора за условно наречената „зуум умора“ и имат идеи как тя да се предотврати.
Като първа причина се посочва претоварването с пряк визуален контакт. При нормална среща участникът гледа не само говорещия – той си води бележки, разглежда помещението, вижда какво правят и другите участници. При видеоконференциите той има усещането, че всички очи са вперени в него, което подсъзнателно създава усещането, че той е постоянно активен като говорещия. Освен това гледането отблизо на екрана на лицата на другите участници поражда психическо натоварване, тъй като се усеща като навлизане в неговото лично пространство. Такъв близък визуален контакт при нормални обстоятелства човек има само с най-близки хора.
Решение: Вместо на цял екран да се минимизира прозорецът на видеоконференцията, така че лицата на другите участници да се намалят по размер.
Силно психически натоварващо се оказва да виждаш собственото си лице постоянно, както и да седиш в една и съща позиция.
Решение: Периодично да се изключва видеокамерата и да се следи срещата само с аудио, като се използва възможността да се движим наоколо, а не да седим приковани към екрана.
За един друг неочакван ефект съобщава Би Би Си – рязко нарастване на пластичните операции поради принудата да се гледаш постоянно по време на видеоконференции и да си откриваш дефекти. Пластични хирурзи от различни страни съобщават за драстично увеличаване на броя на пациентите за пластични корекции на лицето.
––––––––
Източници: Станфордски университет
