В интервю за предаването „Защо господин министър?“ по Би Ти Ви на 12 октомври министърът на образованието – Красимир Вълчев, каза, че би инициирал дебат за забрана на използването на социални мрежи от деца под 15-годишна възраст.
Във връзка с това изказване от Националния център за безопасен интернет излязохме с позиция, в която настояваме, че забраните не са панацея. За насърчаване на дигиталната грамотност и безопасното поведение на децата онлайн са необходими редица други мерки.
Призоваваме за информиран, експертен и балансиран дебат, който да стъпва на научни данни, международен опит и нуждите на децата, а не на популистки или наказателни мерки. Защото нашата цел трябва да бъде не да изолираме децата от дигиталния свят, а да ги научим да живеят в него безопасно, отговорно и уверено.
___________________
Позиция
на Националния център за безопасен интернет
относно обсъждането на забрана на достъпа на деца под 15 години до социални мрежи
Във връзка с изказването на министъра на образованието в национален ефир относно възможна забрана на достъпа на деца под 15 години до социални мрежи, НЦБИ счита за необходимо да подчертае, че забраните не са панацея.
С ясното съзнание за необходимостта от правила и защитни механизми при достъпа на децата до интернет обръщаме внимание, че глобите и санкциите няма да изградят у децата умения да живеят в дигиталния свят. Забраната сама по себе си не изгражда нито умения за предотвратяване на рисково поведение, нито устойчиви навици или защитни механизми. Макар безспорно да са необходими ограничения, те сами по себе си не осигуряват нито нужната безопасност на децата онлайн, нито грижа за психичното им здраве, освен ако не са придружени с редица други мерки за насърчаване на дигиталната грамотност и безопасното поведение онлайн. Устойчивите инструменти за безопасно и разумно поведение в интернет са не забраните, а развиването на уменията на децата и техните родители да се ориентират в дигиталния свят, включително насърчаването на критичното мислене, медийната грамотност, познаването на алгоритмите и механизмите за манипулация. За съжаление, в ерата на изкуствения интелект Министерство на образованието и науката продължава да оставя отворен въпроса как децата получават необходимата дигитална грамотност.
Подчертаваме, че ограничаването на времето, прекарано в интернет и предотвратяването на дигитална зависимост са свързани не само със забрани, но и с насърчаването на други занимания в реалния живот. Успешният опит за превенция на зависимости, независимо какви са те, е използването на подходи, които развиват интереси, общности и ангажираност. Успешните държави са тези, които развиват алтернативи – насърчават достъпа до общностни занимания, култура, изкуство и спорт.
Следва да се оцени и потенциалното въздействие и ефективност на предложението за забрана. Дори и към момента съществуващите възрастови ограничения, въведени от повечето платформи изискват навършени 13 години. Нищо обаче не пречи те да бъдат формално заобиколени. Аналогично, дори държавите, които обсъждат законови ограничения на достъпа на деца до социалните мрежи признават, че проследяването на тази забрана е изключително трудно и вероятността забраната да остане само формален акт е висока. Рискът обаче е държавната политика да се ограничи до една формална забрана без да предприеме следващите необходими стъпки за гарантирането на онлайн безопасността и психичното здраве на децата.
Не на последно място, ако целта на подобна забрана е превенция на зависимости, бихме насърчили насочването на усилията на държавните политики към реално рискови практики като например забраната на агресивната реклама на хазарт, която достига непрекъснато до децата както онлайн, така и офлайн.
Безспорно, технологичните решения също имат място в решаването на проблема – така например, насърчаването на използване на апликации, позволяващи на родителите достъп до информацията за онлайн активността на децата им, може да подпомогне процеса. Това, обаче, следва да върви ръка за ръка с подкрепа на комуникацията между родители и деца относно безопасното поведение онлайн.
В този смисъл, призоваваме:
- Да се инициира широк обществен и експертен дебат за онлайн безопасността, включващ всички заинтересовани страни — ученици, родители, училища, ИТ и платформи.
- Да се подготвят възможни мерки, като пилотни проекти, мониторинг и оценка.
- Да се инвестират средства в национални програми за дигитална грамотност и безопасност на училищно ниво и подкрепа на родителите.
- Да се въведат механизми за контрол върху рекламни практики, алгоритми и данни, които могат да експлоатират уязвимостта на децата.
- Законодателят да предвиди гъвкавост – възможност за адаптиране според технологичния напредък и новите практики, а не строг, статичен закон, който бързо остарява.
Националният център за безопасен интернет призовава към информиран, експертен и балансиран дебат, който да стъпва на научни данни, международен опит и нуждите на децата, а не на популистки или наказателни мерки. Нашата цел трябва да бъде не да изолираме децата от дигиталния свят, а да ги научим да живеят в него – безопасно, отговорно и уверено.
